"На върха на иглата застанал...", Мисана
На върха на иглата равновесие пазя,
устоявам на вятър и студ.

Защо говориш за безпътица
и прагове издигаш сам?
Една любов, на кръст разпъната,

Тази бездна мълчи и безмълвно ме  мами.
Аз едва се крепя на брега.
(Няма малка любов – има само голяма.

 Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –

Ти носиш най-тъжната земна любов,
защото така си създаден –
със поглед към всичко безмълвно суров...

Как искам да съм хубава за теб!
Частица от живота си дарявам
и моля се на всички Богове