Земята ни е дала върхове –
да будят пориви и тръпна радост.
Един от тях и теб ще призове –

Напразно се прицели. Този път
куршумът ти внезапно рикошира.
Не трепнах. Сетивата ми мълчат

 Прозорците са молещи очи –
без думи и без жестове говорят.
А ти мини край тях и помълчи –

 
 
И тази нощ кошмари ме люляха.

Нощта премръзна и във сън потъна.
Луната я погледна с упрек тих.
А вятърът със вик се спусна в тъмното,