Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Април, 2016 г.
30.04.2016 01:45 -
В дните на Страстната седмица
В тези дни на размисъл и пости
ставаме по-тихи, по-сами.
Търсим преки пътища към Господ,
ставаме по-тихи, по-сами.
Търсим преки пътища към Господ,
28.04.2016 00:00 -
Резонанс
Може вън да блика пролет,
може лято да гори,
птици – в късния им полет,
може лято да гори,
птици – в късния им полет,
26.04.2016 00:02 -
Жадуван дъжд
Отминалите дни тежат от спомени -
като презрял и неоткъснат плод.
Белязах ги с една сълза отронена.
като презрял и неоткъснат плод.
Белязах ги с една сълза отронена.
25.04.2016 00:01 -
Простенваш име на жена...
Понякога съм малка пеперуда,
забодена с карфица във хербарий.
И нито дишам вече, нито чувствам –
забодена с карфица във хербарий.
И нито дишам вече, нито чувствам –
24.04.2016 00:00 -
Инат ли е, или воля?
Насрещен вятър със камшик ме шиба,
но няма да се спирам от това.
Замерва ми очите със прашинки –
но няма да се спирам от това.
Замерва ми очите със прашинки –
23.04.2016 00:00 -
Не ревнувай
Този дъжд е по-добър от теб –
той не пита, просто ме обича.
Слиза чак от Седмото небе
той не пита, просто ме обича.
Слиза чак от Седмото небе
22.04.2016 00:00 -
Мираж
Край мен живот като вулкан кипи –
през всичките сезони е чудесен.
Отварят се, затварят се врати –
през всичките сезони е чудесен.
Отварят се, затварят се врати –
21.04.2016 00:00 -
По своему щастлива
Не говори за себе си. Стига й само
да се спрат и погледнат в очите й:
там е цялото нейно богатство събрано -
да се спрат и погледнат в очите й:
там е цялото нейно богатство събрано -
20.04.2016 00:00 -
Миниатюри – 1
***
Един ден посадих дърво край пътя.
Сега го гледам с радост как расте.
Един ден посадих дърво край пътя.
Сега го гледам с радост как расте.
19.04.2016 00:00 -
Шепот
Една тъга минава като облак
и хвърля сянка в моята душа.
(Не беше ни приятелство, ни обич.
и хвърля сянка в моята душа.
(Не беше ни приятелство, ни обич.
18.04.2016 00:05 -
Пролетен полъх
"Настъпва есен в моите дни", А.Антонов – Meteor
Под стъпките на есен уморена
жълтеят и дървета, и треви.
Под стъпките на есен уморена
жълтеят и дървета, и треви.
16.04.2016 08:03 -
Любовта е феникс
Умря мечтата в общото легло.
В това е драмата на всяка връзка.
Отива си, което е било,
В това е драмата на всяка връзка.
Отива си, което е било,
Търсене
