Понякога животът слага точка
и някой си отива от света -
съвсем без време. Никаква отсрочка!
Неумолимо строга е смъртта.

Тогава сред тъгата се прокрадва
и натежава в мен един въпрос:
"Защо, всесилни Боже, позволяваш
от млада плът да пие тази пръст"

Греховни мисли вярата убиват.
Нима и Там не съществува ред?
Човечеството е несправедливо,
поне Оттатък да е по-добре.

Бърша сълзи и мълча. Какво да кажа? Какво? Ще кажа, че Чудовището не ме разплаква, не ме разсмива и не пипа сърцето ми. Какво пише тогава!? Мислиш, че не те чете? Лъжеш се. Чете те анонимно.

Много съм ти задължена, Приятелю!
Не знам защо не съм видяла навреме тези мили думи, не знам...
Извини ме, ако можеш.