Ти си ми първият - буря, светкавица, гръм...
Как ненадейно ме грабна, завихри, понесе!
Малка бях още - момиче. Но вече не съм.
Цвете последно съм в твоята сбъдната есен.

Ти ме направи жена и пораснах за миг.
С тебе познах любовта като болка и сладост.
В моите нощи сега  звезден дъжд все вали.
Идваш в съня ми и двамата дишаме младост.

Всяко докосване в мене е рана и зов.
В жажда се будя и твоето име изричам.
Вече живея за твоята дива любов.
Нека светът да узнае как силно обичам.

толкова повече виждам неправдата. Не виждам коментари на поети и поетеси под твоите стихове. Радвай се! Това са най добрите коментари в България.

Коментари се печелят с активност. Така е по сайтовете.
А аз самата не коментирам често - по куп причини...
Щом се чете, значи се харесва. И това ми стига.
Благодаря за искреността!