Подари ми само две перца –
те за мене две крила ще бъдат.
Прекосила всички небеса,
в тебе като спомен ще се върна.

Беше обич като водопад –
бурна, но и някак си свенлива.
Не успя във малкия ни свят
да разцъфне и остане жива.

Тази болка нека ме гори –
тя отвътре пак ме пресъздава.
Щом от нея стихче се роди,
значи нещо твое в мен остава.

стихчето да не е прекрасно, Ели:)

Благодаря за топлото присъствие.
Честит Ден на поезията!

"Щом от нея стихче се роди,
значи нещо твое в мен остава."
Чудесно казано!
Поздрави, Елица!
П и е р

стоплят душата и сърцето...
прегръщам те, мила Елица..

Благодаря ви за искрената подкрепа!
Щастливи октомврийски дни!