Небето се разплакало, не спира –
с ведро излива своята тъга.
Аз някак инстинктивно го разбирам,
защото съм се чувствала така.

Млъкни, Небе. Какво не ти достига?
Нали си имаш слънце и звезди?
И то ме чу. Дори ми се усмихна.
Но знам, че няма да повярваш ти.

Не е достатъчно да знаем, трябва и вяра.
Усмихнато небе, скъпа:)

Много хубави коментари правиш винаги.'
Благодаря ти!
Светла и успешна нова седмица!

Който има какво да каже ще го каже и с няколко реда. А който няма и поема няма да му стигне.
Поздравявам те за изключителното стихотворение и ти се усмихвам като небе над теб, а ти също ми отговори с усмивката от стихотворението - нали си Земя!

П.П. И докато Чудовищата се намират в мрачния Тартар ще се усмихваме като щастливи деца!:M&M

благодаря за щедрите думи, Мисана.
А в чудовища не вярвам...