Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.

Но ти си тук. И буйни звездопади
ми обещават сбъднати мечти.
За първи път изпитвам жива радост
и волност дишат моите гърди.

Сега не моля с мене да останеш –
това ще го решава любовта.
Дори след теб да се отвори рана,
докрай ще нося този миг –  в кръвта.

Много красиво.! Поздрави Ели!

Стиховете ти са ведрина!

"Не съжалявай, че е минало,
радвай се, че е било!"

Нищо не е минало, Налиа.
Ясно е казано: Идваш, тук си...
Дали ще останеш, решава любовта...

Може би заглавието заблуждава, затова го смених.

Бъдете влюбени и обичани :)

!!!

Радвам се на удивителните и ги разгадавам...
Благодаря ти!

Точно и красиво си го казала. Лирическата е готова да понесе дори страдания за своята любов. Оценявам много високо това, защото именно тези жени заслужават истинската любов. Успя да ме разчувстваш. На мястото на Лирическия бих взел единствено правилното решение и без молба от страна на Лирическата.

Желая ти нови силни стихотворения като това!

Благодаря за прочита и за проявеното разбиране на стиха ми.
Поздрави!

Мигът може да се превърне в безкрайност и любовта винаги да е в нас. Прекрасно е, Ели!

Радвам се, когато някой така добре е вникнал в смисъла на думите ми.
Светли и успешни да са дните ти!
Поздрав!

Браво- чудесни стихове,неотразимо чувство!

за отделеното време и за добрите думи!
Сърдечен поздрав!

Красив и отдаден стих! ХАРЕСА МИ МНОГО !

...коментара ти, Ива.
Поздрав!