Пак кротичко вали. Небето плаче.
И всяка капчица му е сълза.
Тъга ми ляга. Ти си надалече
и сигурно си като мене сам.

Браздулици в стъклата ми се стичат –
послания от тебе, може би.
Напрягам мисълта си и ги сричам,
дордето в мен започне да вали.

И затрогващо.

Тъжно, но и нежно и ефирно- и много красиво, хареса ми!

Благодаря ви, Момичета!
До нови срещи!

Много ми хареса!
Весели и щастливи празници!
Прегръдки - Литатру!