Земята ни е дала върхове –
да будят пориви и тръпна радост.
Един от тях и теб ще призове –
ще тръгнеш и по пътя ще пораснеш.

А горе ще те срещнат ветрове,
ще шепнат на езици непознати.
Поне един от тях да назовеш,
ще се отвори път за по- нататък.

И няма край. Така – от връх на връх,
по малко ще превземаш необята.
Ще спираш – само да поемеш дъх,
и с нов копнеж да заредиш душата.