Под твоя поглед тихо разцъфтях,
сега съм като цвете край рекичка –
на воля пия слънце и вода
и уча се красиво да обичам.

И ставам все по-светла, по-добра –
за себе си, за другите, за тебе...
Какво е щастието, не разбрах,
но с всяка фибра го усещам в мене.

Странно е въздействието му, Земя. Удава ти се поезията. Заразяваш читателя с естетика!

Нежно и красиво свежо!!!

Вдъхновени мартенски дни ви пожелавам :)