Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2017 17:38 - Сама'
Автор: zemja Категория: Поезия   
Прочетен: 7338 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 20.04.2017 19:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари.
Кънтеше ехото им из простора.
Аз слушах и не мигнах до зори.

Не знаех, че от думи се умира,
тъй както се умира от сачма,
която слабото место намира.
Не знаех... Но усетих го сама.

Не съм умряла, но агонизирам
и миговете тъмни с теб броя.
През мътен поглед истини съзирам –
до някакъв далечен тъжен бряг.

Натам вървя. Последен спомен влача –
на залеза си ще го подаря.
От никого нечута, тихо плача.
В сълзите ми се рони светъл грях...




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovestie - Парещо от истини!
11.03.2017 18:34
Поздрави за образността и прекрасния изказ.
А за преживяването... без думи. Че от тях или от липсата им действително се умира...
цитирай
2. iva8787 - може да се умира от думи и в повечето ...
11.03.2017 19:46
може да се умира от думи и в повечето случаи е бавно...силно стихо!!1
цитирай
3. missana - Зашеметяващ образ:
12.03.2017 11:08
"Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари."

Прелюдия към много силно въздействаща лирика. Поздрав Неземен за теб Земя!
цитирай
4. stih - Благодаря ви, Приятели!
26.03.2017 18:56
Извинявам се на Благовестие и Ива, че късно видях коментарите им.
Поздрави – с пожелание за успешни дни :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 470467
Постинги: 448
Коментари: 750
Гласове: 3523
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031