Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03 17:38 - Сама
Автор: zemja Категория: Поезия   
Прочетен: 738 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари.
Кънтеше ехото им из простора.
Аз слушах и не мигнах до зори.

Не знаех, че от думи се умира,
тъй както се умира от сачма,
която слабото место намира.
Не знаех... Но усетих го сама.

Не съм умряла, но агонизирам
и миговете тъмни с теб броя.
През мътен поглед истини съзирам –
до някакъв далечен тъжен бряг.

Натам вървя. Последен спомен влача –
на залеза си ще го подаря.
От никого нечута, тихо плача.
В сълзите ми се рони светъл грях...




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovestie - Парещо от истини!
11.03 18:34
Поздрави за образността и прекрасния изказ.
А за преживяването... без думи. Че от тях или от липсата им действително се умира...
цитирай
2. iva8787 - може да се умира от думи и в повечето ...
11.03 19:46
може да се умира от думи и в повечето случаи е бавно...силно стихо!!1
цитирай
3. missana - Зашеметяващ образ:
12.03 11:08
"Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари."

Прелюдия към много силно въздействаща лирика. Поздрав Неземен за теб Земя!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 121422
Постинги: 319
Коментари: 531
Гласове: 800
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031