Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2017 17:38 - Сама'
Автор: zemja Категория: Поезия   
Прочетен: 1358 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 20.04.2017 19:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари.
Кънтеше ехото им из простора.
Аз слушах и не мигнах до зори.

Не знаех, че от думи се умира,
тъй както се умира от сачма,
която слабото место намира.
Не знаех... Но усетих го сама.

Не съм умряла, но агонизирам
и миговете тъмни с теб броя.
През мътен поглед истини съзирам –
до някакъв далечен тъжен бряг.

Натам вървя. Последен спомен влача –
на залеза си ще го подаря.
От никого нечута, тихо плача.
В сълзите ми се рони светъл грях...




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovestie - Парещо от истини!
11.03.2017 18:34
Поздрави за образността и прекрасния изказ.
А за преживяването... без думи. Че от тях или от липсата им действително се умира...
цитирай
2. iva8787 - може да се умира от думи и в повечето ...
11.03.2017 19:46
може да се умира от думи и в повечето случаи е бавно...силно стихо!!1
цитирай
3. missana - Зашеметяващ образ:
12.03.2017 11:08
"Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари."

Прелюдия към много силно въздействаща лирика. Поздрав Неземен за теб Земя!
цитирай
4. stih - Благодаря ви, Приятели!
26.03.2017 18:56
Извинявам се на Благовестие и Ива, че късно видях коментарите им.
Поздрави – с пожелание за успешни дни :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 223066
Постинги: 362
Коментари: 738
Гласове: 1312
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031