Ние двамата с теб,
невидели очите си даже,
недокоснали тръпни ръце,
как стаеното в нас
да опишем или да разкажем?
(Подскажи ми, смутено сърце.)

Тази обич не знае взаимност,
но пее в душата.
И неземна наслада струи.
Тя напук на годините,
винаги млада остава.
И през всички сезони цъфти...

Много хубав стих и близък ми по емоция. Поздрав!!!

Благодаря ви за прочита и подкрепата!

Виртуално...

мониторът премигва и вървя
през хъбовете скита се душата
сред думите ти тихичко валя
отварям междузвездно сетивата

усещам те пулсиращо във мен
със всеки клик нарастваш и ме имаш
във лоното на идващия ден
ти до откат в сърцето ми трасираш

изгубвам се във този виртуал
следите ти са парещи комети
от хиляди посоки си събрал
мечтите ми разказани в куплети

ще те обичам тихо отдалеч
и ще опазя огнената тайна
ще дойде време в устремен летеж
да се стопим в посоката незнайна

28.03.2017г.
Ели

Просто ми хрумна докато четох твоето, Ели!
Много са странни тия виртуални усещания!
Мислила съм много по темата, водила съм и разговори с приятелки
от блог-а за това... И като чета думите в стиховете за тези ситуации
някак те доста си приличат - уж е истинско, но остава непълноценно
и недостатъчно:) Глада за доосъщественост остава и с годините мъчи яко!
Сърдечни поздрави от мен!

Ели

ps: Пуснах го отново защото излязох като анонимна и се притесних, че може да изчезне:) Поздрав пак!*

Твоят стих е много по-хубав от моя.
Аз имам и други по темата, може да покажа и тях.
Възхитена съм от бързите ти поетични реакции.
Пожелавам ти да бъдеш все така вдъхновена!

При мен стихопотока е постоянен. Като при теб! :))
Имам си блогче в блогспот, където качвам ежедневно, Ели.
Пускам думичките да летят по вятъра и така се отърсвам от напрежението
в професията и ежедневието. Като дете пишех, но нещо се отключи през 2011-та
и така вече 6-та година. Думите просто се редят, не се напрягам да измислям нищо.
Благодарна съм на Вселената за това творческо случване, защото стиховете много ми помагат да сублимирам и преработвам емоциите от битийността ми! И аз ти пожелавам вдъхновение, все така да ни радваш с хубавите си нежни стихота и да имаме и бъдещи хубави поводи за поетични разговори тук в блог.бг.
Сърдечни поздрави и усмихнат ден,

Ели

Напълно те разбирам, Елица. И аз вече девета година пиша почти всеки ден, но не всичко е качествено, затова доста стихове елиминирам или изтривам след публикуването.
Нямам намерение да издавам стихосбирка, но се стремя написаното да е поне добро.
В момента работя над римите, към които има доста изисквания в класическия стих: трябва да са пълни – да съвпадат целите ударени срички в съответните римни двойки, а не само ударените гласни; да са изразени с различни части на речта, да са свежи, непредсказуеми,
да се спазва установена римна схема...
Никога няма да постигна това.
Доволна съм от Блога, защото ми дава свободен достъп до редактиране и архивиране,
докато по сайтовете всичко минава през редактор и има ограничения.

Радвам се, че споделихме мисли, Ели.
До нови срещи и творчески разговори!
Вдъхновени и успешни дни ти пожелавам.

и в такава любов.

поетичен отговор. Поздравления.

Виждам, че следиш публикациите ми и ме поощряваш.
Вдъновение и успехи ти пожелавам!