Сънувах те – с крила от ветрове,
с лице на ангел и душа на демон.
През толкова земи и светове,
ти идваше от друг да ме отнемеш.

Езичница съм. Моят слънчев Бог
ми спуща лъч над тази тъмна бездна.
Със нашата обречена любов
по нея аз се вдигам и изчезвам.

Не ме съди. Това е моят шанс:
когато вече нищо друго нямам,
за теб изгрявам в неочакван час –
със чужда светлина. Като измама.

с необикновено звучене. Поздравявам те, Земя! Слагам си го в Избрани и в Любими, едновременно.

И какво му е необикновеното, Мисана?

Нежност си, какво да добавя друго... Красиво пишеш!!!!

синтезът между образност и звучене е необикновен.

поетесо. Много ми хареса.