Все поглеждам назад – хвърлям поглед на моите стъпки:
колко грешки откривам и колко нелепа вина!
Няма време за нови пътеки, че вече се стъмва
и посока бележи последният лъч светлина.

Но защо чак след време човек същността осъзнава
и гризе го безмилостно в късния ден съвестта?
Няма кой да ти каже. С товара си сам продължаваш
и влече те животът така – до онази Черта.

Няма кой да ти каже. С товара си сам продължаваш
и влече те животът така – до самия ти край...Колко добре казано. Поздрав!!!!

Колко е хубаво, че си винаги до мен, Ива!
Благодаря за постоянството!

си влязла в моите мисли по телепатия. Прекрасно.