Когато се усмихна на света,
край мене всяко нещо тържествува
и сякаш във море от доброта
аз дишам младост и щастливо плувам.

Когато съм потънала в тъга,
Небето ми изпраща тъмен облак.
Но няма дъжд. Ни слънце, ни Дъга...
За нищо в този миг не съм способна.

Но мога ли да променя това
и мога ли безкрай да се усмихвам?
Деня посрещам с всички сетива.
Каквото не достига, го измислям.

Прекрасен стих, зареждащ с много положителни емоции. Поздрави!

Поздрави, Ели !

Или както казва Паскал, човекът е средина и средина ще си остане.
Много ми хареса стихът ти, Земя!

Изпълнихте деня ми с радост, приятели.
Да ви се връщат красиви емоции :)
Поздрави!

Каквото не достига, го измислям... Браво! Много креативно и красиво!

Приятно ми е да те видя на страничката ми.
Благодаря за изразеното мнение!