Този поглед сладко ме тревожи –
сякаш нежни думи ми шепти.
Идва нещо тайно, невъзможно,
но не знам усещаш ли го ти.

Може да отминеш, да забравиш
срещата ни и самата мен.
Но сега ми даваш капка радост,
затова ще помня този ден.

Тя ще ни надживее, Елица. Дори и най-кратките ти стихове са наситени с психологизъм! Поздравление!

Много дълбоко се вглеждаш в стиховете ми напоследък.
Това ме задължава...