Постинг
25.06.2017 08:44 -
Силна'
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 1058 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2018 01:08
Прочетен: 1058 Коментари: 5 Гласове:
8
Последна промяна: 27.07.2018 01:08
Съдбата отреди да е сама –
в един нечакан ден Го взе от нея.
На устните й, вместо светъл смях.
поникна тъмна болка – да немее.
Вратата й затворена остана –
не вярваше във ново тържество.
Сърцето й, кървящо като рана,.
пулсираше в различен свой живот.
А дните й се влачеха пребити.
Не ги намрази, нито ги прокле.
Тя знаеше, че може да обича
и таз земя, и цялото небе.
в един нечакан ден Го взе от нея.
На устните й, вместо светъл смях.
поникна тъмна болка – да немее.
Вратата й затворена остана –
не вярваше във ново тържество.
Сърцето й, кървящо като рана,.
пулсираше в различен свой живот.
А дните й се влачеха пребити.
Не ги намрази, нито ги прокле.
Тя знаеше, че може да обича
и таз земя, и цялото небе.
е единственото доказателство, че сме още живи. Ти го даваш непрестанно чрез превъзходните си стихове, Елица!
цитирайБлагодаря за топлото присъствие, Младене.
Очаквам стиховете ти. :)
цитирайОчаквам стиховете ти. :)
Истински чувства...
Поздравления, Елица! Прекрасно, както винаги!
цитирайПоздравления, Елица! Прекрасно, както винаги!
Лирическата в стиха ми има прототип от живота – затова се е получило убедително.'
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
zemja написа:
Лирическата в стиха ми има прототип от живота – затова се е получило убедително.'
Благодаря!
Благодаря!
Много чувствени и въздействащи!
Благодаря ти за това!