Аз капчица съм. Но те напоявам
по-силно и от пролетен порой.
Усещаш ли как цяла в теб оставам,
макар че никога не си бил мой?

Чудно четиристишие!

Перфектен е, особено с този парадоксален финал и с констатацията, че капката понякога напоява по-силно дори и от пороя. Поздравление, Елица!

С тази миниатюра се опитах да си внуша самочувствието на влюбена жена... :)
Бъдете обичани!

Страхотно е- много красиво казано!

Вашето присъствие ме задължава да бъда по-старателна...
Благодаря Ви!

в една капка четиристишие!
Уникална с Елица!
Поздрави!