Вървя нагоре. С всяка крачка се разширява хоризонтът. Умората си бодро влача, защото с мене е Животът.   И  камъчета, и тревички ми стават близки и познати. Усещам ги и ги обичам. Олеква пътят ми нататък.

буквално ми отвори очите. Ето заща следва да се изкачваме нагоре и нагоре...За да разширяваме хоризонта си. Много красиво и сентенциално наблюдение. И така, отдалечавайки се от любимите си камъчета и тревички ние ги полагаме и засаждаме вътре в сърцата си. От това те ни стават още по-близки. На всяка по-голяма височина съответства по-широк - концентричен с предишния кръг. Ние узнаваме онова, което е между двата кръга /както ни учи Питагор/, а точно това е с което вече превъзхождаме онези, останали на по-ниската кота. Или, както възклицава Аристотел: "Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите!".

Поздравление за великолепната и сентенциална миниатюра!

Ти си видял много повече от това, което има в стиха ми...
Благодаря за цитираните мисли, които обогатяват знанията ми.
Светли и вдъхновени дни ти пожелавам!
Елица

И камъчета, и тревички,
морето с ласките на вълните,
Небето с волни птички.
***
Написано с обикновени думи, с обич към природата!
Умееш да виждаш и да описваш красотата!
Да се радваме и на малките неща в живота!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Благодаря за хубавия, поетичен коментар!
Поздрави за теб и животинките! :)

Едно от най-хубавите неща в поезията е, когато човек прочете нещо кратко, мъдро и докосващо сърцето! Като това. Поздрави!