Постинг
15.07.2017 06:12 -
Ти, Море!
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 1416 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2017 03:26
Прочетен: 1416 Коментари: 7 Гласове:
2
Последна промяна: 27.08.2017 03:26
И не заради чудните делфини,
и не заради чайките дори...
Обичам те за световете сини,
които ти невидимо твориш.
Във твоите води живот се ражда –
божествено начало си, Море!
Към тебе тръгвам със първична жажда
и ти единствено ще разбереш,
че идвам да подишам свободата
на твоя непресъхващ необят.
В една-едничка песъчинка златна
отнасям част от дивния ти свят.
и не заради чайките дори...
Обичам те за световете сини,
които ти невидимо твориш.
Във твоите води живот се ражда –
божествено начало си, Море!
Към тебе тръгвам със първична жажда
и ти единствено ще разбереш,
че идвам да подишам свободата
на твоя непресъхващ необят.
В една-едничка песъчинка златна
отнасям част от дивния ти свят.
Красиво описани усещания за свобода и необят! Много ми хареса! Поздрави, Ели!
цитирайТвоето компетентно мнение е много важно за мен...
Благодаря ти!
Ведри и успешни да са дните ти :)
цитирайБлагодаря ти!
Ведри и успешни да са дните ти :)
... "Обичам те за световете сини,
които ти невидимо твориш."...
Много, много ми хареса !
Прегръдки !
цитирайкоито ти невидимо твориш."...
Много, много ми хареса !
Прегръдки !
Споделям, че първоначално първият куплет ми се привидя във вида:
"И не заради чудните делфини,
и не заради чайките дори...
Обичам те за световете сини,
които ти невидимо твориш."
Златната песъчинка, отсята от ръцете ни, сякаш сме златотърсачи, е много въздействащ образ, защото е визуално ясен и буквално златен. В нея е кодиран дивният свят на морето, обезпечен със златните активи на брега /пясъка/. Финалът е колкото неочакван, толкова и естествен и по тази причина от него струи естетика, както лъчите светлина струят от небето, но първичната жажда в нас си остава.
Благодаря ти, Елица! Ти умееш да съчетаваш в златно сечение точността на мисълта с емоцията.
цитирай"И не заради чудните делфини,
и не заради чайките дори...
Обичам те за световете сини,
които ти невидимо твориш."
Златната песъчинка, отсята от ръцете ни, сякаш сме златотърсачи, е много въздействащ образ, защото е визуално ясен и буквално златен. В нея е кодиран дивният свят на морето, обезпечен със златните активи на брега /пясъка/. Финалът е колкото неочакван, толкова и естествен и по тази причина от него струи естетика, както лъчите светлина струят от небето, но първичната жажда в нас си остава.
Благодаря ти, Елица! Ти умееш да съчетаваш в златно сечение точността на мисълта с емоцията.
Твоето светло присъствие винаги ме радва...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Точно така беше, но промених, понеже скоро публикувах друг стих, който започва
с "И не...".
Всъщност, стиховете не са един до друг, за да дразни това съвпадение. Може би ще редактирам.
Благодаря за много задълбочения анализ, за отделеното време и за доброжелателното отношение.
Пожелавам ти радостни и щедри дни!
цитирайс "И не...".
Всъщност, стиховете не са един до друг, за да дразни това съвпадение. Може би ще редактирам.
Благодаря за много задълбочения анализ, за отделеното време и за доброжелателното отношение.
Пожелавам ти радостни и щедри дни!
СТрахотно е. Велико! И стихотворението ти, и морето, защото и мен нерядко ме вдъхновява за писане и за какво ли още не. :)
цитирай