Отиде си. Умряха всички думи,
които ми вълнуваха кръвта.
Като листа, превърнати на шума,
невидимо потъват във калта.

Но върху тях ще никне незабрава
и лошото във нас  ще заличи.
Сърцето ми се учи да прощава,
да страда тихо и да си мълчи.

си казала колосално много, Елица. Образът на незабравата, която никне върху шумата от думи, е прекрасен. Приеми искреното ми възхищение!

Случайно постижение, Мисана...
Благодаря за вниманието!

А може би все още той те чака,
в Небето вижда твоите очи.
Върви с теб по лунната пътека
и като слънцето те гали с лъчи.
***
Хубав и докосващ стих,
преливащ от обич и навяващ тъга!
Поздрави и усмивки, Ели! :)))))))))

Щастлив да е м. Август за теб!

Вълнуващо и мъдро! Трябва да се научим да прощаваме и да со отворим а нови хубави преживявания.
Поздрав, Ели!