Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,

 Тази мека бяла тишина
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,

Не е случайно, не е без причини.
Виновниците, знам, ще отговарят.
Но кой ще върне жертвите невинни,

Пак кротичко вали. Небето плаче.
И всяка капчица му е сълза.
Тъга ми ляга. Ти си надалече

Падат снежинките, бързат –
луднали пухчета бели.
Сръчно заплитат из въздуха