Като глухарче сухо се изронваш.
Разнася те най-лекият ветрец.
Където паднеш, никне малък спомен.
Аз чакам и при мене да се спреш:

като докосване ефирно, леко;
като милувка, като топъл дъх...
И знам, ще бъде само миг. Но нека.
Тъй жадната земя очаква дъжд.