"Не ми се пише есенна поезия", Tiziana – Н.А.

Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха...
(Ти виж това и замълчи.)

Чуй шепота на листопада –
листата бързат към пръстта,
където с някаква наслада
сама ги праща Есента.

Те носят нейните послания.
Поспри за миг и прочети –
тогава в тебе ще остане
един недоизречен стих.

Смислено като стих.

Благодаря за постоянството, Роси!

Браво!

Ценя мнението ти и се радвам, че прочете.
Поздрави!