***
Идват нощи, тъжно мълчаливи –
без любовен шепот и без ласка.
Нещо мило вече си отива
и душата  безутешно плаче,

че не може нищо да се върне –
времето е сложило забрана.
Само спомените ще прегърна –
да останеш в мене като рана.


                  ***

Името ти вечно ще обичам.
То ме кара светло да мечтая.
През пространства и през време тичам
и пренасям жива любовта си.

Само тази обич не умира
и не търси земни чудеса.
Две сърца без думи се разбират
и пулсират във една съза.

Красиво изказано чувство на тъга! Благодаря ти!
Поздрави, Ели!

Благодаря за оценъчния коментар!
Поздрави!