Пак туй море. И този бряг. През юли.
И пак случайна среща ни събра.
Излезе вятър, спомени отбрули,
най-тихо кътче бързо ни избра.

Не питай, не разказвай. Няма "вчера".
И този път ще присвоим мига.
Мечтите се оказаха химери.
Реалност е единствено "сега".

Не трябва вино. Трезви да се хвърлим
и да покръстим нашите съдби.
А после всеки в пътя си ще тръгне -
до следващото лято. Може би.
 

Чудесно,страхотно,вълнуващо!...

Благодаря за милото присъствие.
Поздрави! :)