Да минем по моста над времето.
Годините да не броим.
Каквото успяхме да вземем,
по равно да го поделим.

Каквото по пътя изгубихме,
с мечти да го върнем при нас.
Ръцете ни вече са груби,
в косите ни пада слана,

но още копнеят сърцата
и още е жадна кръвта...
Повярвай ми, дай си ръката –
pri нас е дошла любовта.

Барух АШем!))

но не разбирам какво ми казваш...

"Слава Б-гу!" ( иврит.)

Благодаря за недомлъвките!