Мълчах. И скривах надълбоко
обидата и моя яд,
но в мене се натрупа болка
и тъмни мисли ми тежат.

И може някак неочаквано
сърцето да не издържи,
на ъгъла да те причака,
да те простреля със сълзи...

Не искам да ти правя рани.
Не искам повече тъга.
И всички думи премълчани
заравям тайно във снега.

Тъжно е когато думите се заравят- те болят много. Хубав стих!!!

но понякога е по-добре да се заровят, отколкото да да се изрекат...
Благодаря за отзива.
Поздрави!