"Налей ме в сърцето си", Ясен Ведрин

Наливай ме в сърцето си по малко,
тъй както се налива медна пита.
Дори горчивото да стане сладко.
Когато в теб се влея, ме опитай.

Възможно е със дъх да те омая
и с капка сладост да те омагьосам.
Наситиш ли ми се, ще дойде краят,
защото любовта виси на косъм.

Затуй недей, докрай не ме изпивай.
Една последна глътка запази.
Щом тръгне любовта да си отива,
недоизпитото да я спаси.

в това стихотворение!

И мога само да ти благодаря.
На Ведролей също.

Светли и вдъхновени дни!

С радост научавам, че е публикуван във в.Уикенд. И има защо!

Пиши все така, Земя, за да радваш душите ни!